Лекари, медицински сестри и служители от немедицинския персонал на високотехнологичните болници „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас се включиха в кампанията „Имаш 10 минути? Дари кръв“. Заедно с тях кръв дариха и доброволци, които подкрепиха инициативата в помощ на пациентите, нуждаещи се от кръв и кръвни продукти. Това съобщиха от лечебното заведение.
Общата акция на двете лечебни заведения се проведе със съдействието на трансфузионните центрове в Плевен и Стара Загора. Инициатор е д-р Благой Карамачев, началник на лабораторията по трансфузионна хематология в „Сърце и Мозък“ – Бургас.
Значението на доброволното кръводаряване подчерта д-р Ембие Азис, главен административен директор на високотехнологичните болници „Сърце и Мозък“ и специализираните кардиологични болници.
По думите му всеки ден стотици хора, сред които и деца, се нуждаят от кръв и кръвни продукти. Едно кръводаряване може да помогне на до трима пациенти, а навременният достъп до кръв често е от решаващо значение за лечението им.
„Като лекари знаем колко важно е да има кръв навреме. Като кръводарители можем лично да допринесем за това“, посочи д-р Азис. Той благодари на медицинските екипи и доброволците, включили се в акцията в двата града, и призова кръводаряването да не се случва единствено при спешни призиви за помощ.
Призив за редовно доброволно кръводаряване
От „Сърце и Мозък“ заявиха, че личният пример е сред най-силните начини повече хора да бъдат насърчени да даряват кръв. Целта е доброволчеството да се превърне в устойчива практика, а не да бъде продиктувано само от необходимостта да се помогне на конкретен пациент.
От болниците обявиха и предстояща следваща стъпка – нов за България подход за насърчаване на доброволното кръводаряване, с който инициативата ще се стреми да достигне до хора в цялата страна.
Посланието на кампанията е просто: ако здравословното състояние и медицинският преглед позволяват, отделените десет минути могат да се превърнат в помощ за човек, който се бори за живота си. Кръвта не може да бъде заменена с изкуствен продукт, а необходимостта от нея не чака.
